Обратно към: [Повикана песен][Иван Аяров][СЛОВОТО]

На Тодор Калпакчиев

Във залеза на гаснещ ден,

        аз сянката ти разпознах.

Висока, уморена,

                очакваше нощта.

Да те заговоря исках,

                но не ме позна.

В очите ти

        блестяха капки лунни.

                  ... Идваше нощта!

Оставил си ми недовършено

                   последното платно –

земята как целува хладно

                покорно капнал лист

и въгленът човешки как угасва

в прегръдките на бял кристал.

... Гостенката рано е дошла,

           а ти забрави да ми кажеш

                           как да продължа.

Аз нямям твоята палитра

и нямам твоята ръка

с еди замах да пресъздам

                       небесната дъга.

Обратно към: [Повикана песен][Иван Аяров][СЛОВОТО]

© Иван Нанев Аяров. Всички права запазени!