|
ПробужданеНа отец Саръев
Като в капан измамен звяр пулсът в слепоочията блъска! Краката ми оловнотежки лепнат по горещата земя! Призрак с рога на полумесец крачи подир мен! Искам да се отлепя! И да се изтръгна искам! ... Аз съм вкаменен! Треперя от студена пот! Пълзя ли!? Бягам ли!? Под мене земята се разтресе! Дъхът ми спря! ... Потъвам в кал! След миг ще съм мъртвец! А в сянката на мама защо припламна кръст! Нима е тя измама? ... Не! В сянката светлее кръст! Над мен огромно гърло избълва плам и гръм! О, Господи! ... Теб извиках в сън.
© Иван Нанев Аяров. Всички права запазени!
|