Обратно към: [Повикана песен][Иван Аяров][СЛОВОТО]

На съгражданите арменци

С прекадено вино до порутен замък

онемяла майка ще оплаква камък!

                 * * *

Изпод камък зеленее

                нежен млад ластар!

Старата лоза е жива,

                 грозде ще роди!

С вино некипяло,

                черно от тамян,

живите да срещат

                мъртвите на сън!

Вой, наместо песен,

                 да смрази земята,

майчината мъка

                да стигне небесата!

                * * *

А тревите млади

                 пак ще избуят

и във нежно бяло

                пак ще нацъфтят!

С песен на авлигата

                  ще идва утринта!

Момък ще задява

                        хубава мома!

                * * *

А една след друга

в брилянтно черно

звездите на Армения,

над камъните ще догарят!

Обратно към: [Повикана песен][Иван Аяров][СЛОВОТО]

© Иван Нанев Аяров. Всички права запазени!