напред назад Обратно към: [Станислава Станоева][СЛОВОТО]



остров


под онова небе

ожулено от хиляди слънца

разкъсано от грапави луни

родих най-мръсното

признание в любов

излъгах че ще те обичам винаги

 

аз не умея да го правя още

 

аз мога само

да вдигам революции със че

докато пушим астматични пури

или със хемингуей да пия в някой бар

на старата хавана

а после да ловя огромни риби

под онова небе на куба

 

това умея да го правя

 

и друго също

да се целувам върху бели плажове

като живота дълги и самотни

да плувам из карибските морета

да не подстригвам своите коси

да пия ром и кола на шезлонга

да се глезя

 

това го мога

 

сега ще бъда твоята измислица

лъжата ти ще бъда

да те обичам винаги ти обещах

в най-мръсното признание в любов

затуй сега съм празна бяла стая

 

не ме мрази

за теб не съм готова още

вкръгли ме

създай небе звезди и плаж

и дай ми свобода

да се превърна в остров

 


напред горе назад Обратно към: [Станислава Станоева][СЛОВОТО]

 

© Станислава Станоева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух