напред назад Обратно към: [Николай Хрелков][СЛОВОТО]



Среднощна коситба


Денят ли отпусне дълбоки клепачи

и плахите прилепи пак засноват,

в ливадите тучни рой черни косачи

извиват и стръвна коситба косят.

 

Пореждат се откоси – трупи връз трупи,

проблясват острила и пеят коси,

земята се сгъва от кървави струпеи

и було звовещо звездите гаси...

 

Детето ли сепнато в люлка проплаче,

събужда го полъх на кървава смърт,

сред земната нива рой черни косачи

жестока среднощна коситба косят.

 

Спи дивен аджерко, не слушай не чакай,

ни пролет усмихната, нито звезди;

вън бухали мрачни бухукат във мрака,

и шестват, над робите смърт и беди...

 

И вятър похлопа ли – скъбно сираче –

той плаче и шъпне след дългия път;

"Там, в робската нива, рой черни косачи

извиват и скръбна коситба косят!"

 


напред горе назад Обратно към: [Николай Хрелков][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух