напред назад Обратно към: [Николай Хрелков][СЛОВОТО]



Балада за три сестри


Как така та в късна есен,

с вой на вятъра понесен,

бдели дори до зори

три девойки – три сестри?

Нощ лежи

над село Крън.

Мрак над село Крън

тежи...

Черна нощ и мрак разбоен

и дълбок, дълбок покой.

Първата Мотай-вретено –

каза глухо и стаено:

–Там далеч, в далечен кът,

срещна милият ми смърт!

Нощ лежи

над село Крън.

Мрак над село Крън

тежи...

 

Бърза и се намотава

и я леден студ сковава.

Втората Тъчи-кенари –

каза с глас от скръб обгарян:

– Твоят мил и моят мил

ги един и същ зарил!

Нощ лежи

над село Крън.

Мрак над село Крън

тежи...

 

Тя тъче и недотъчва,

и я треска зла измъчва.

Третата Влачи-къделя -

шепне в труд глава привела:

– Моят мил не знам къде

свърши своя труден ден!

Нощ лежи

над село Крън.

Мрак над село Крън

тежи...

 

Влачи тя и все заничи,

но не чува вън обичния.

Ето тъй сред късна есен,

с вой на вятър понесен,

бдели дори до зори

три девойки – три сестри!

Нощ лежи

над село Крън.

Мрак над село Крън

тежи...

 

Черна нощ и мрак разбоен

и разкъсан с вик покой.

 


напред горе назад Обратно към: [Николай Хрелков][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух