напред назад Обратно към: [Николай Хрелков][СЛОВОТО]



Дъб


Пред моя роден дом столетен дъб расте –

аз помня го такъв огромен от дете.

Аз виждал съм го, как във слънчев пек блести

и слушал съм го в мрак среднощен да шепти.

И в бури с грозен рев съм гледал как стои,

от мълнии огрет, настръхнал исполин.

Тополата превие плачевно крехък връх,

кът търси да се скрие от гибелни дъх,

а той чело дигнал, възправил мощен стан,

реве, закана цял, безстрашен в бой гигант.

От ранни още дни от него възприех:

да бъда твърд в беди да срещам бури в смех,

и на безброя дни заслушан в общия ход,

в кръвта ми да звъни неспирният живот.

Вам идещи след нас оставям тоз завет:

като дъба далеч вий гледайте напред1

И като него с дух бъдете горд и твърд,

неохкащи в беди, нетрепкащи пред смърт!

Расте столетен дъб пред моя дом рожден:

умра ли нека той говори зарад мен!

 


напред горе назад Обратно към: [Николай Хрелков][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух