напред назад Обратно към: [Николай Хрелков][СЛОВОТО]



Лувър


Кошмарите ли на Париж те дебнат –

или те дебне лекостъпно тя?...

Пази се ти със своя светъл жребий –

и огнен блян и бляскава мечта!

 

Ти в дни самотни идвай тук при мене –

и аз на тебе само ще предам:

на Леонардо дивните видения –

и мрачната на Гоя Свобода.

 

Ще ти предам и любовта ти дивна;

и цветния, стенещ ужас на ван Гог –

и устрема с развяваната грива;

и низостта със гнусното танго!

 

Когато във закана се разплиска

небето буреносно на Рембранд –

от рамките си те ще литнат с писък

към стария свят във твойта сетня бран...

 

Ще припомниш в своя път нагорен;

полята на Прованс, парижкия рев;

и мрака, и звездите, и позора,

де вярата ги в пурпур разгоре.

 


напред горе назад Обратно към: [Николай Хрелков][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух