Обратно към: [Димитър Милов][СЛОВОТО]

           На Каролина Илика

Отива ù да бъде в бяло...

И в черно също ù отива...

Не би сърцето възроптало,

че в черното е по-красива.

Тъгува тя...Не питам колко.

Трепери черната коприна.

Три месеца е тая болка

и тая скръб на Каролина.

Какво са суета и слава

пред майката незаменима.

С една ръка животът дава,

а с две най-милото ни взима...

Ракия в чашите ни скръбни

налива тя за „Бог да прости“.

По глътчица сега ще сръбнем,

щом с мъката сме ù на гости.

Как черното ù днес отива...

Тъгуват белите ù рокли...

Дали са с участ справедлива.

Но кой ще каже вече, Бог ли?!

Обратно към: [Димитър Милов][СЛОВОТО]