напред назад Обратно към: [Димитър Милов][СЛОВОТО]



Риза за ближния


           На Евг. Евтушенко

 

Навярно вината в таланта се крие –

едни те обичат, а други – напротив.

Но виното нека с усмивка допием,

че истинско то е, че то е живота.

Какво че завиждат за дарбата ярка,

какво че завиждат за пъстрите ризи!

Отдавна ти имаш запазена марка

дори и за своите малки капризи.

Събличаш душата. О, участ позната!

И знаеш – така е съвсем уязвима.

Но всичко това е в реда на нещата,

защото ти даваш на болката име.

На тяхната завист ти гледаш невинно,

не струва и трън да ти бъде в окото.

Но нека допием тръпчивото вино,

че истинско то е, че то е живота:

че истинска обич сега се разлива

и радост внезапна в душите навлиза...

Единствено – знаем, поетът щастлив е,

стихът му щом стане за ближния риза.

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Милов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух