Обратно към: [Димитър Милов][СЛОВОТО]

           В памет на Б. Божилов

Често се шегуваше с живота,

но веднъж и той се пошегува.

Всички сме оклюмали, защото

ти за първи път не се преструваш.

И сега не ни е никак лесно –

свети пламъче в очите жално,

че сме в положение отвесно,

а път ти – съвсем в хоризонтално.

Но ще литнат звездните ти песни

в зимното, в голямото затишие

и стопят ли ледените преспи,

знай, че на живот ще замирише...

После чашите – догоре пълни –

нашите обърнати камбани,

ще прозвъннат – знак, че ще покълне

пак живец от младостта ни...

Слънцето е спряло над баира –

с тъмнината предстои му битка.

Стих от теб поетът рецитира –

не дойде, но слага свойта китка.

Аз не питам ти ще му простиш ли,

с гняв ли си като герой на Омир.

Знам, че си зает със други мисли:

как да погодиш на Господ номер.

Обратно към: [Димитър Милов][СЛОВОТО]