напред назад Обратно към: [Димитър Милов][СЛОВОТО]



Апостоле!


В дните ми нежност разплисква

зимното снежно небе...

Бяло е... Бяло и чисто,

както в душата ти бе.

 

Дяконе, меря си ръста

с твоята свята любов.

Ето, целувам и кръста –

кръст от кама и пищов.

 

Погледът твой ме изгаря,

върша ли нещо без страст.

В тебе е моята вяра,

ти си ми съвест и глас.

 

Ти си и в дните ми бистри,

пълни със синьо небе...

Синьо е... Синьо и чисто,

както в очите ти бе.

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Милов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух