Обратно към: [Димитър Милов][СЛОВОТО]

          На Иван Есенски

Ден, донесен от врабчета, над тополите поляга.

Стихва болката в поета – шапка на тояга.

А в небесното корито злато слънцето промива.

Стихват две реки, които лятото изпива...

Върнал се дори за кратко в своя дом като бродяга

истински се чувстваш, братко – шапка на тояга.

Няма болки, ни обиди – тук от всичко си далече.

Няма кой да ти завиди за мига ти вечен...

Тук тревичката прибира своята зелена шпага,

няма да се дуелира – шапка на тояга.

Тук, далеч от суетата, за живот се всичко ражда.

Щом си пил от синевата, ще си с вечна жажда...

Ден, донесен от врабчета, над тополите избяга

и остави на поета шапка и... тояга.

Обратно към: [Димитър Милов][СЛОВОТО]