|
Обратно към: [Димитър Милов][СЛОВОТО] УтехаНа Мюмюн Тахир
Природа е малко да бъдеш суетен – ще пална лулица тютюн. Пък нека се стяга от болка сърцето, приятелю, братко Мюмюн!
Веднъж във живота и шансът се дава – да бъдеш естествен, почтен. И двамата имаме зряла представа: светът е от завист зелен.
И само душите ни с цвят са бакърен – същински родопски пейзаж. Родината виждам – и тя е кахърна... Но в нас е Спасителят наш.
И щом сме родени, с доброто сродени, да пийнем на злото напук! Ще бъдем титани, ще бъдем и гении, ще бъдем божествени тук...
А времето нека раздава присъди. Лулицата още дими... И заедно нека в живота да бъдем, а после – оттатък – сами.
Обратно към: [Димитър Милов][СЛОВОТО]
|