напред назад Обратно към: [Димитър Милов][СЛОВОТО]



Утеха


           На Мюмюн Тахир

 

Природа е малко да бъдеш суетен –

ще пална лулица тютюн.

Пък нека се стяга от болка сърцето,

приятелю, братко Мюмюн!

 

Веднъж във живота и шансът се дава –

да бъдеш естествен, почтен.

И двамата имаме зряла представа:

светът е от завист зелен.

 

И само душите ни с цвят са бакърен –

същински родопски пейзаж.

Родината виждам – и тя е кахърна...

Но в нас е Спасителят наш.

 

И щом сме родени, с доброто сродени,

да пийнем на злото напук!

Ще бъдем титани, ще бъдем и гении,

ще бъдем божествени тук...

 

А времето нека раздава присъди.

Лулицата още дими...

И заедно нека в живота да бъдем,

а после – оттатък – сами.

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Милов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух