напред назад Обратно към: [Живка Балтаджиева][СЛОВОТО]



Пътят...


Пътят

понякога свършва,

 

слънцето слиза

по стръмнината на хоризонта,

 

дъбовете се гушат един в друг

в залеза.

 

Отварям прозореца

и гледам надругаде.

 

Небето първо почервенява

след това става черно.

 

Отвъд видимото

 

тръпна.

 


напред горе назад Обратно към: [Живка Балтаджиева][СЛОВОТО]

 

© Живка Балтаджиева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух