Обратно към: [Сляп виси безкрая][Ясен Василев][СЛОВОТО]

не очите са важни а тялото

оловнотежко закотвено

насред буря в бутилка

размеква се

разтича се

разпада се

после се събира

като кал като глина

се смесва омесва

размива

затрива

изтрива

в другото тяло

когато Тя спи

когато вретената горят

и двете тела са едно

те се поемат един друг

и се сливат и се търсят един друг

в себе си и в другия

забравят се и се преоткриват

загубват се в теорията

какво трябва да бъде

вътре докато избягат от плътта си

докато разкрият гениалните си гени

докато разголят безсрамно клетките си и ги разпратят във всичките непознати посоки на нищото

докато удавят себе си и другите в жаждата в надеждата си

докато спрат да мислят с тела

докато започнат да говорят с очи

и твоите очи са вече мои очи

и моите очи са вече твои очи

дотогава те ще репетират заедно смъртта

ще се заключват в кулата

ще репетират тялото което желаят

ще репетират тялото от което се боят

ще се въртят и ще се връщат по витото стълбище

ще скъсват с вече изпреденото

ще мастурбират ще оргазмират

ще омърсяват бездетната материя

Царят и Царицата

до тринайсетото отместване на часовниковата стрелка преди завършения кръг

после ще прободат пробудата

и ще потънат наново в реалността

и там ще искат да се удавят един друг

и да се удавят един в друг

но там всичко е невъзможно

а когато свършат – целувката на Воайора –

и отново очите са влажни

а тялото – презаредено

когато Тя бди

когато вретената се въртят

Обратно към: [Сляп виси безкрая][Ясен Василев][СЛОВОТО]

© Ясен Василев. Всички права запазени!