напред назад Обратно към: [Зеленурки][Кръстю Пастухов][СЛОВОТО]



Свирка за щурец


Преди 1218 дни или, казано по-обикновено, преди три години и четири месеца, точно когато трябваше да се пукне пролетта, заваля. Заплющя обилно и долината, през която минаваше бързият влак за морето, стана река. И понеже продължи да вали, и понеже изобщо не помисли да спре 98 дни, отмениха влака. Отмениха и спирките край линията. Всички началник-гари станаха продавачи на фъс­тъци и тръгнаха по широкия свят. А понеже продължи да вали още 98 дни - отмениха и лятото, което трябваше да пристигне в началото на юни. Лятото се скри под едно дърво на сухо, а в същото време се получи заповед, че годината е обявена за есенна. В срок от няколко минути листата на дърветата трябваше да пожълтеят и да се изпъстрят с червени точици и зелени жилки. А птиците да се приготвят за отлитане.

Ето това се случи преди 1218 дни. И сигурно щеше да стане още по-лошо, ако малко преди това не беше се намесил Джо Джо. Джо Джо щурецът с жълто поло и сини джинси. Джо Джо - не само щурец, а и началник-гара. Една гара по линията, където влаковете никога не спираха.

Джо Джо живееше под един стрък вечно зелен джо-джен и даваше свободен път на влаковете. А когато няма­ше влакове, переше жълтото си поло. Внимателно и хуба­во го изпираше, а после го просваше на ливадата зад гърба си.

- Сякаш тревата държи на скути слънцето - казваха си машинистите. И им беше драго всеки път, когато профучават край гарата, да зърват жълтото поло върху зелената ливада.

Но после заваля онзи дъжд. И всичко се обърка.

Джо Джо побърза да облече жълтото поло и застана на сухо под стръка джожен.

А когато изпращаше последния влак, видя нещо светло, което падна от един вагон. Блесна в мокрия въздух като корем на рибка и тупна близо до линията.

- Мечка страх, щурец не страх! - каза си Джо Джо и, като сложи ръце над главата си, затича между дъждинките.

Наведе си и зърна тънка свирка. Вдигна я внимателно и бързо се върна под храста. А после я допря плахо до устните си. И се опита да я свирка.

В същото време лятото се измъкна от сушината и като юнска котка се протегна с все сила. Дъждът изсъхна мигновено, дочу се звънтене на коси, зажужаха пчели и една солена капка опръска носа на началник-гарата.

- Пак ли заваля! - малко ядосан рече Джо Джо и престана да свири.

Озърна се и на крачка от себе си видя море. Пред морето - макова поляна. Морето ближе леко краищата й и държи в скутите си слънцето.

Джо Джо загледа този свят с удивени очи, а след това опипа свирката. И я долепи отново до устните си. После потопи нозе в морето и засвири.

Дивна песен се разнесе наоколо...

Ей тъй започна всичко.

Стоеше си там Джо Джо, морето шумеше в краката му и той си мислеше, че понякога стават чудни неща. Една малка свирка може да спре проливния дъжд, може да ти донесе море и слънце и да ти стане хубаво. И да затвориш очи и да си помислиш за още много хубави неща и да си ги пожелаеш.

И докато свиреше и си мислеше така, Джо Джо чу зад себе си влак.

- Сигурно вече е отменена есента - рече той и се изправи. - Сигурно отново...

И наистина.

Щурецът видя влака, който се търкаляше по линията, а колелата потракваха ситно-ситно. Все по-ситно и тихо. И спряха да потракват.

- Вече всичко е възможно! - каза си Джо Джо и затича. И докато тичаше, завика ура! и се запремята презглава. А в същото време отвъд завоя се зачу нова свирка и още един влак спря задъхан пред Джо Джо. От влаковете наскачаха хора с куфари и чанти, с раници и торби. И като викаха ура! ура!, започнаха да разпъват палатки на морския бряг.

Малко след това пристигнаха още влакове. Джо Джо застана с удивени очи, но когато започна голямото задръс­тване, се втурна да го оправя. И понеже знаеше как се дава свободен път, успя бързо да сложи ред.

Полека-лека всичко се успокои. Влаковете спираха до джодженовия храст, морето шумеше като всяко море, а Джо Джо свиреше в лунните нощи и в светлите дни и песента се носеше по вятъра.

Веднъж, както свиреше в сянката на джоджена, някой го потупа по рамото. Джо Джо се обърна и видя пред себе си мравка. Мравката носеше чанта и подсмърчаше непре­къснато.

- Здравей! - рече щурецът и подаде ръка. - Много се радвам!

- Няма смисъл - каза мравката мрачно и се усмих­на, кой знае защо, накриво.

- Аз винаги се радвам! - отвърна смутено той. -Просто съм радостен щурец.

- Излишно е да се радваш - въздъхна мравката и започна да рови в чантата. - Нали ти си Джо Джо?

- Да! - рече Джо Джо.

- Трябва да се подпишеш тук - посочи му мравката и пак се усмихна накриво. - От днес твоята гара я правим Главна Гара с главно "Г".

Щурецът се подписа бързо и, точно когато реши да завика ура!, мравката го побутна отново и го помоли да се разпише още веднъж.

- С удоволствие - усмихна се Джо Джо и отново написа две главни букви "Д". Написа ги, без да погледне листа, и като подскачаше и викаше ура!, покани мравката на чаша леден сироп от джоджен.

- Нямаш много време! - прекъсна го мравката и се усмихна, този път загадъчно.

- Странни неща говори - помисли си Джо Джо. - И още по-странно се усмихва.

- Време е да тръгваш! - побутна го мравката и допи на един дъх сиропа си. После подсмръкна и се усмихна мрачно.

- Къде ? - запита щурецът, не само щурец, но и Началник-ГлавнаГара.

- Където и да е! - извика мравката с тънък глас. - Все едно е. Нали се подписа тук.

И тя му подаде отново втория лист.

Джо Джо потърка няколко пъти очи и помисли, че сънува. Нещо неразбираемо беше написано с черни и едри букви.

- Какво е това? - запита той объркан. - Какво означава гръгуца?

- Гъргуца! - поправи го мравката и се усмихна гордо. - Гъргуца, това съм аз! А под името пише, че вече аз съм Началник на тази Главна гара.

- Хм! - рече щурецът и отново потърка очи. После ги затвори. В този момент изсвири влак. Джо Джо погледна света с ясен поглед и видя мравката Гъргу­ца, която дава свободен път на влака.

- Така да бъде! - помисли си той. - Така да бъде! В края на краищата аз си имам свирка.

Помисли си това, без очите му да се навлажнят. После затича, стиснал бляскавата свирка в ръка, и успя да скочи в последния вагон.

 


напред горе назад Обратно към: [Зеленурки][Кръстю Пастухов][СЛОВОТО]

 

© 1997 Кръстю Пастухов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух