напред назад Обратно към: [Мина Стоянова][СЛОВОТО]



Котката и пейзажа


опитвам да изтрия светлината от мокрия прозорец

като детска ръка скача с парашут

мраморният звук отзад

помещението бавно се изпразва

обувка по обувка

както се нанизват връзките по тях –

лачени и твърди - кой търси удобството на стария град

опитвам да попия светлината в ръкав

и да загладя невиждащия пейзаж-

котката от перваза го къдри

- махвам и и тя се изтегля

дантела от прашна кутия

скрива се в измислен ъгъл чудя се:

защо не ми остави

поне звук от малките си стъпки

 


напред горе назад Обратно към: [Мина Стоянова][СЛОВОТО]

 

© Мина Стоянова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух