напред назад Обратно към: [Мина Стоянова][СЛОВОТО]



Пътен знак


асфалтови пируети

завлачват със себе си

водата в каналите

потъмнява -

няма го

монотонният път

джуджета

строят статичността

готова за действие

очите им

иронизират дъжда

в ръцете им се сбръчкват

перхидролени мимове

с цвят на медуза

се засрамват ъглите

     * ареално структурно

       абсурдно

       алинейно и фатално

       подсъзнание –

циклично

сякаш отваря консерва

я изяжда се изяжда

и се изтъркулва към кофата

този суетен и самотен пътен знак

е обичай за всеки познат град

 


напред горе назад Обратно към: [Мина Стоянова][СЛОВОТО]

 

© Мина Стоянова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух