напред назад Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]



Докато реките свърнат


Хриптят гърдите

на изпушените дни

разлепват се

под запотените езици

време

облизват

звездните бордеи

и малки голи

втренчени луни

в очакване на

случвания дремят

 

Надвесва се

прииждащото лято

зад склона

на дъждовно рамо

Обичам те

единствено когато

единствено

тогава само

 

Когато малкият

остатък

порасне по-голям

от цяло

ще искам лодка

за оттатък

съблякла дрипавото

тяло

 

Ще бъдеш

в топлото око

на ласкавият дрезгав мрак

освен ако освен ако...

Но просто няма

няма как

 

А аз ще съм

унилата бреза

попиваща

дъната речни

докато

реките свърнат рязко за

заливайки

пропуснатата вечност

 


напред горе назад Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

 

© Румяна Райкова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух