напред назад Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]



Осем сълзи и нещо


В сумрака кариран

от стъпки на мисли

прегръщам застинало

всички различия...

От вините ръждиви се скрих...

 

Все назад се обръщам –

тишина изнасилена

сама си измислих

и напрегнато минало

в паузата ничия...

После не си го простих...

 

Безнадеждност

ми грабна сълзите

така и не плаках

за мига неоплакан

от неслучени срещи

вятър две шепи

похапнах

и в зачатък –

осем сълзи и нещо...

 

и тогава се случи

 

косите ми жадни и тъмни

презрели ме хладно

се вкопчиха в черната нощ

като креп...

как се молех

с пръсти безсънни

и с очи ги разплитах...

И отсъствах

когато

ме вплетоха в теб

 


напред горе назад Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

 

© Румяна Райкова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух