напред назад Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]



Очите ми - тези скръбни вдовици от кръста нагоре


“Жалко, че не се срещнахме другаде. Някъде съвсем другаде, разбираш ли
какво искам да кажа? Където би могло да е различно. Не като тук.”

Из “Сбогом, Гари Купър” Р. Гари

 

Всичко това е заради

онази част от стъпалата ми

която върви срещу мен –

треперят камъните с избледнели ириси

състоява се танцът на вятърни сенки

въпреки протеста на миглите и белите дробове

си извайвам вечността във смирението и скулите

разликата между преспа и локва е незначителна

залезът ни нанизва на стръмният си гръб

никак не ми се говори когато не е известно

Who took the cookie from the cookie jar

след всички закуски с отчаяние

отвъд синият хълм прибоят се втурва

в кораловите рифове и засяда там завинаги

звездите са изстискани смокини

върху гримасата на любовта

сме черно-бели черно-бели тела и думи

 

 

Всичко това е заради

онази част от сърцето ми

която си позволи да липсва –

хълбоците на оживяването потъват в пясък

изравят се гладните чайки от нощните дюни

след всяко твое обичам те

арфите събличат траурните рамене

преглъщам сълзите си толкова обикновено

като някакъв планктон полепнал в гърлото

морето разпечатва с все по-дребен шрифт

кардиограмата на учестеното случване

разсипани в памучни процепи

ограничаваме зимите поради липса на криле

от погребения на светове на себе си да натежим

късно е без да мога да избегна нито щрих нито контур

от дъгата на която съм увиснала

сме черно- бели черно-бели тела и думи

 

 

издишам те бавно с очите си –

тези скръбни вдовици от кръста нагоре

 


напред горе назад Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

 

© Румяна Райкова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух