![]() ![]() Лимоните не спират да цъфтятдо степен на теб намествам храбро свитъка от недоказани луни в гръдта си
за да къщата зад зида
порязвам и кърви перваза сякаш дъжд огромен, а
шляпа тъгата с боси крачета едно дете приличаше на улица докато се стича по корема ми
ти беше и целуваше в разкаляните междуредия портрета ми висеше бях
японка със очите си обтегнати в докосването имахме Си гледна точка неприкосновена
знаеш ли че
![]() ![]() ![]()
© Румяна Райкова. Всички права запазени! |