напред назад Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]



Лимоните не спират да цъфтят


до степен на теб

намествам храбро свитъка

от недоказани луни

в гръдта си

 

за да

къщата

зад зида

 

порязвам и кърви перваза

сякаш дъжд огромен, а

 

шляпа тъгата с боси крачета

едно дете приличаше на улица

докато се стича

по корема ми

 

ти беше

и целуваше в разкаляните междуредия

портрета ми

висеше

бях

 

японка със очите си обтегнати

в докосването имахме

Си гледна точка

неприкосновена

 

знаеш ли че

 


напред горе назад Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

 

© Румяна Райкова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух