Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

до степен на теб

намествам храбро свитъка

от недоказани луни

в гръдта си

за да

къщата

зад зида

порязвам и кърви перваза

сякаш дъжд огромен, а

шляпа тъгата с боси крачета

едно дете приличаше на улица

докато се стича

по корема ми

ти беше

и целуваше в разкаляните междуредия

портрета ми

висеше

бях

японка със очите си обтегнати

в докосването имахме

Си гледна точка

неприкосновена

знаеш ли че

Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

© Румяна Райкова. Всички права запазени!