напред назад Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]



Тигър и цветя


Привеждат се зюмбюли

за да изрекат една любов

по края на изящното

с косматата си кройка –

кокичета над мен

Четат невените

невинната поезия

на топлите привички утринни

и избуява кърваво мушкато

като канон едва забележим

(В предчувствието теменужно

израстват плевели под каменната дига

не бъркай никога в ненужното

или попитай моят тигър)

 

Повили бледият мираж с коприва

и други дъхави неща

на сън уханията ловим. Цветя,

високо там във облаците се нагърчвате

като подпалена бродерия

(търкулва се кълбо от косми)

и докъдето рижавият хоризонт е тежък

очите ни (не са материя)

по-кактусово зеленеещи и остри

 

Пробили месестата преспа

с изтръпнало небце

си жизнерадостен мъртвец

без-такт-но жегнат в захарта небесна

и в моето сърце

(Където вливат се реки от мед

и някой всякога пристига

ще бъдеш ти последният куплет

или попитай моя тигър)

 


напред горе назад Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

 

© Румяна Райкова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух