напред назад Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]



Малка бяла смърт 1


Кой можеше да знае...

никой

от мрака невсмукван

само бял прилеп но дали и той

Дали и Рита Валдивия

в осмоъгълната тишина виждаше

тунелите по които пълзях

тунелите в които заспивах

тунелите от които се завръщах

Нали (ако) водеха

някъде

и щях да съм поръбила тишината

в триъгълния апокалипсис

на бухала в ухото ми

Но само заключвах вратата на къщата

много много много пъти

а варосаната луна се стичаше по стените

глътна ключа и се задави

Кой можеше да знае...

А аз попитах моя Сесар Вайехо

дали бих могла само да го целуна

и не знам какво ми каза

и дали плачеше

дали намигваше

май чух "Андре Бретон ще го чета ли още"

но после се събудих и забравих...

Кой можеше да знае...

че се отдавам на мъглата цикламена

полепнала по покрива

че охлюва в черупката си

само за малко е умрял

че всяко разлепване от теб

е белият прилеп

че ми е една малка бяла смърт

малка и бяла

бяла и малка

бяла бяла

една малка бяла смърт

 


напред горе назад Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

 

© Румяна Райкова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух