напред назад Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]



Вълнените чорапи, за които винаги си мечтал


в памет на Joe Zawinul

 

Само да не ми беше толкова

студено на краката

 

само да не ми

вали този сняг

или да живеех в Токио

да играех на домино но не

просто такава е прогнозата

тежка прогноза това е

(пия кафе Андалусия)

и се сещам за една падаща звезда

която недопаднала

 

В настоящия сумрак

един кльощав подарък премита прага ми

Ей сега

ще му отворя

Ей сега

ще го отворя

от любопитство към прелюдията –

си казвам с леко сбърчен нос

за да разкарам хризантемите от погледа си

само

(да не ми беше толкова студено на краката)

 

Отвори – казва Джо

Хубаво – тросвам се аз

И си помислям че това все пак е Хремата

(пък и Джо знае със сигурност

че съм нечия Сабина Кабонго)

 

Хремата звъни на вратата

запушения нос сълзящите очи

кулата от тишина

с много сняг по ревера звъни

голямата Хрема на вратата ми

 

Отвори – казва Джо

Хубаво – тросвам се аз

И си помислям че това все пак е Подаръка

(Пък и Джо знае със сигурност

за един мъж в зелена риза)

 

Един кльощав подарък ако затлъстее

ще роди (ли) задоволство от живота

ще се превърне (ли) в birdland леглото ми

какво да правя

щях да зная

(Само да не ми беше толкова

студено на краката)

 

Ето това е историята на отварянето

на една врата

така е

когато голямата Хрема посипе сняг по килима ти

или разопаковаш един подарък

и той теб

тогава разбираш че имаш

вълнените чорапи за които винаги си мечтал

(и синият звук на топли крака)

 


напред горе назад Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

 

© Румяна Райкова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух