напред назад Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]



Дюли


Когато щайгите със ягоди осъмнат празни

дишам по призвание

неоновите фази на луната

заседнали сред пръстите ми гроздоберни

Достоверни пигменти в очите издават

тук-там заспиване

тук-там обещание

Навсякъде другаде

звънят прохладните бедра на есента

в хоризонта риж

някой рисува вкус на грапава зима

тежко тупват наедрелите дюли –

 

и от това стихотворение нищо не остана

дори аз нямах намерение да го пиша

 


напред горе назад Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

 

© Румяна Райкова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух