|
Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО] Зайова къщуркаОтива си лятото лека-полека. Две зайчета малки по тясна пътека в прохладната утрин вървят си самички и всичко оглеждат със умни очички. Горичката шумна сега е смълчана. За зимата всеки се готви отрано. Двете зайчета мили – Бето и Лили, ненапразно са днес така подранили – местенце си търсят уютно, което, дом да им стане най-любим под небето. Фазан и фазанка по пътя съзират, Рунтавелка да видят, после се спират. Как ли успяла е тя да натрупа толкова лешници в свойта хралупа?
Тичат засмени по пътеката тясна Бето и Лили във утрото ясно. На полянка прекрасна срещат сърнички, и елена, който помага на всички. Отново ги виждат фазан и фазанка, скрити в тревата висока на сянка. -Накъде сте поели, зайчета смели? – елена попита. – Есен се стели в гората ни вече надлъж и нашир, а там зад завоя има стръмен баир! -Хралупа си търсим, еленчо, удобна, а няма такава в гората ни родна! – Приемете съвета ми, Лили и Бето – слушайте само гласа на сърцето!
Под клони високи със златни листенца, в калта се въргалят пет диви прасенца. Глиганчета още наричат се те – това е известно на всяко дете. Запъхтяни при тях уж за малко се спряха двете зайчета сладки, и дълго играха... – Времето с вас колко бързо отмина! Е, ще тръгваме вече, славна дружина, че с Бето си търсим къщурка удобна, а няма такава в грата ни родна. – Повече време тук не губете, мъдрата сова по-добре потърсете – Грухчо им рече. А чичо Кълвач, с клюна почука в прохладния здрач.
Пътеката следваха. Тичаха с дни. Меката есен люта зима смени... Планинското било откри се пред тях – високо, високо се качиха без страх. Седмици в снежни пъртини вървяха... И чудо! Кокичета бели видяха – знак, че отива си лютата зима. Надежда за малките зайчета има! Цамбурнаха сетне двамина в поточе, което лудешки бълбука, клокочи. – Не бойте се! Там, по-надолу водите са много спокойни. Щ е се спасите! – отнякъде жабка зелена изквака. – Какво ли, юначета, още ви чака?
Свети луната. Бето и Лили на високо дърво са се приютили в хралупата тясна на мъдрата сова. Тя за съвет е веднага готова: – Из Балкана сте бродили дълго, деца. Поспете, имате тъй уморени лица. А утре от тука рано тръгнете, мечтаният дом в равнината търсете! – И совата литна в смълчаната нощ. Звездички блещукат в небесният кош. Спят горски животни, цветенца и птички. Бето и Лили не затварят очички. В топла прегръдка нощта ги обгръща. Пролетта, неусетно, отново се връща.
В равнината най-после са Бето и Лили. (Откъде ли намират толкова сили?) На полянка, постлана с жълти игличета, в скрита хралупа, с петте си лисичета, живее Лисанка. Каква бърборанка! (От приказки даже не хваща я дрямка.) – Ах, как си приличате, зайчета сладки, с дълги ушички и мекички лапки... Добре сте дошли в равнината ни родна! – Хралупа си търсим, Лисанке, удобна. – Ще намерите скоро, зайчета, зная! И Лили от радост взе да играе, разхвърчаха се капки нежна росица. Дано да е права добрата лисица!
Слънцето грее, небето е ясно. Скрита в тревите и гъстите храсти, с кръгло отворче, дупка красива Бето и Лили с изненада откриват. Бето пъхна главичка в дупката, смел, и към Лили извика: – Тук има тунел! Някой дълго копал е! Но кой ли това е, трябва бързо, сестриче, с теб да узнаем! И елена познат е дошъл в равнината, с другарче сърничка – прекосил планината. – Здравейте! – им рече усмихнат, напет, и пристъпи няколко крачки напред – На това аз му казвам радост голяма! Ние ще живеем на съседна поляна!
В тунелчето влязоха сетне двамина и нещо се случи – цяла дузина зайчета срещнаха в другия край! Този чуден тунел е заешки рай – с разклонения много, с дупки безчет и хралупки свободни... Ех, че късмет! Две зайченца ситни, почти в един глас, ги приветстваха бурно: – Живейте при нас! Новината щастлива щом елена разбра, с три малки сърнички при тях се поспря. – Отново съм тук! – тържествено рече. – Честито, душички, дом имате вече! Щастливци сте, мили Лили и Бето, че послушаахте вие гласа на сърцето!
Бето и Лили се запознаха със зайчета много, и с тях поиграха... В игрите улисани, входче откриха към хралупчица малка, топла и тиха, стъкмена уютно със мекичка слама. Чудесно местенце точно за двама! Подслониха главички във новата стряха, по-щастливи от всякога, бързо заспаха... ...Сънуват потока, зимните хали, и дните, в които за дом са мечтали... Сънуват прасенцата, мъдрата сова, Елена, Лисанка... Все приятели нови! В съня се усмихват Бето и Лили, дома на мечтите най-сетне открили!
Първа публикация: Руми Райк, Зайова къщурка. Издателска къща Пан, С. 2001. ISBN 954-657-411-2
Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]
© Румяна Райкова. Всички права запазени! |