напред назад Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]



Къщата


1.

Брейни се чувстваше както подобава

Беше постлала пода с колебливо щастие и вестници;

по стените висяха освен паяжините, една виола и фагот

 

Влезе в стаята на особено тлъстите от най-охранените си любови; усмихна се непринудено като клошарка; очите й се изплюха

(глухо)

прибра куфарите;

после рестото;

зави с вестник плюшеното си коте

 

Откъм тавана долиташе блус

който не достигаше мазето

 

2.

Къщата все още не чувстваше отчетливо че е напусната. Ребрата й се брояха

въпреки квадрутурата на стаите

Брейни преджапа тъмницата

 

и всяко мяу

ставаше все по-далечно

 

3.

А баба й

умираше ли умираше

през последните десет години;

бе татуирала перманентната старост по лицето си

сякаш това е най-девственото нещо на света

 

3.

Гарет наблюдаваше всичко това от леговището си

 

Когато луната се показа той й зашлеви шамар

загреба пясък от саксията с оклюмала дифенбахия

и се отдалечи подсвиркайки си;

 

и може би плачеше

но завърза обувките си

на водосточната тръба – като за последно разбира се

зъбите на пианото проткракаха от студ

но само черните от тях

 

4.

(защото никой куфар никога не чувства

дали е сватбен или погребален

а този беше от крокодилска кожа)

 

5.

Налапала дулото на среднощният пикливец*

къщата отмаляваше

от толкова много музика

която не разбираше

ни тухла от нейният замисъл

 

6.

Освен мрак и курабийки

останаха много пълзящи и летящи твари;

трохи и косми в процепите на дюшемето;

 

В мъждукащата светлина се отличаваха затрупаните въздишки

преди светулките да угасят осветлението отведнъж Завинаги

пролетните ухания наподобяваха формалдехид

 

7.

Душевната камериерка почисти ненужните отпечатъци и петъци

а когато се натъкна на мъртво тяло с жива уста

продължи да си мете; и стигна до пердето; и го дръпна с корниза;

Образуваха се шум и настроение голямо

колкото грахово зърно

 

С олющен маникюр и лице без акне и радост

истината протрака върху перваза

а след нея мокрещия се престори на завалял

 

8.

Новите собственици не бяха очаровани

нито влюбени

но попитаха от любопитство:

 

Коя е вашата къща, диви зверове?

Имате ли дом, нощни пеперуди?

 

9.

И това беше единственото умно любопитство в техният дълъг живот

на собственици

 

10.

Брейни разбираше

че синята кръв е измислица на патладжана

 

и стискаше гърлото на щастливият гълъб

понесъл я на крилете си към друга нощ

все така непростимо зелена и гъста

където брашляни не се присаждаха

и въздишки не се откъртваха от фасадата

 

11.

Остана само надписа на входната врата

 

когато полетяха малки хвърчила в небето

всеки нехаеше ще стигнат ли до нечие

отхапано сърце

 

22.

а Гарет търсеше жеста и ласката

с които да излезе на светло

 

1.

И ако имаше опашка би я завъртял много

много пъти

но едва ли

`мяу` е подходящо за завършек

едва ли

 

 


* дъжд

 


напред горе назад Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

 

© Румяна Райкова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух