Обратно към: [Димитър Христов][СЛОВОТО]

Горчи кафето, въздухът е сладък,

телата ни намират обща линия –

в хармонията има безпорядък,

а някой лудостта ни пак проклина.

Съседите притихват любопитни,

през зидовете искат да усетят

душите отмалели как ще литнат

и как ще тръпнат сплетени нозете.

Умората ни прави философи –

как мъдри сме, когато сме се любили.

Навън градът реве от катастрофи

и жертвите лежат в подземни клубове.

Каква приятна привечер за двама ни –

сами и оцелели под завивките.

Целуваме усмивките си пламнали

под сводове опушени и сивкави.

Обратно към: [Димитър Христов][СЛОВОТО]

© Димитър Христов. Всички права запазени!