напред назад Обратно към: [Димитър Христов][СЛОВОТО]



Хармония


Горчи кафето, въздухът е сладък,

телата ни намират обща линия –

в хармонията има безпорядък,

а някой лудостта ни пак проклина.

 

Съседите притихват любопитни,

през зидовете искат да усетят

душите отмалели как ще литнат

и как ще тръпнат сплетени нозете.

 

Умората ни прави философи –

как мъдри сме, когато сме се любили.

Навън градът реве от катастрофи

и жертвите лежат в подземни клубове.

 

Каква приятна привечер за двама ни –

сами и оцелели под завивките.

Целуваме усмивките си пламнали

под сводове опушени и сивкави.

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Христов][СЛОВОТО]

 

© Димитър Христов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух