напред назад Обратно към: [Димитър Христов][СЛОВОТО]



Единак


Целувам те – и те отричам.

Сънувам те – и пак те търся.

      Не можеш да си ничия!

      Прощавай, много бързам!

Пламтим в пролука слънчева,

разнежени и слаби.

      Почакай, вълчо, вълченце –

      шептиш в следи от лапи...

Далече съм – забравям те, –

не търся теб, а себе си,

      но скъпи са ми раните –

      обичам те плебейски.

Дали си моя, знам ли...

Детето ще е твое.

      Природата да мамим

      ще бъде непристойно.

Прощавай, моя крехкост

и мъко ненаситна!

      Душите нямат дрехи

      и заедно ще литнат,

и няма да се върнат –

защо ме пренебрегваш?

      Вълкът е вече мъртъв.

      А ти обичаш него.

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Христов][СЛОВОТО]

 

© Димитър Христов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух