напред назад Обратно към: [Димитър Христов][СЛОВОТО]



Китара


Китарата отново ме спасява

от черни мисли и мълчание,

гласът и извисен или сподавен

звъни като звънче или камбана.

 

Звучи с непредсказуемия ритъм

на моето сърце и не пропуска

да шепне посред грохота на дните,

а всяка струна да превръща в спусък.

 

Китарата в затишие ще кресне,

в гълчавата гласа си ще снишава,

от радост ще заплаче в нежна песен,

от мъка ще се смее до забрава.

 

Едва ли друг ще може да я има,

без мен ще бъде празна и печална.

Тогава нека моята любима

да я целуне и да я погали.

 

И ще засвири с пълен глас китарата,

една сълза по струните ще блесне

и ще звучи любимата ни песен,

в която любовта не се повтаря.

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Христов][СЛОВОТО]

 

© Димитър Христов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух