напред назад Обратно към: [Димитър Христов][СЛОВОТО]



Романс


Нощта дойде като мургава циганка

с палещ поглед и диплен фустан,

съучастно звездите намигаха,

а луната се тулеше в свян.

Но изгряваха смугли лунички

в мойте пръсти от тръпния гръб

и замрелият вятър се свличаше

по стебло от сподавена скръб.

Кръшно двата разплискани хълма

се извиваха в жаден копнеж

и припряно по стръмната стълба

покатери се пламък от свещ –

и угасна, за да се разлее

в тая циганска матова глеч...

 

Завистта на отминати феи

ще се втурне в неистова сеч

и тогава ранената нега

своя тежък фустан ще върти.

 

Пръски кръв призори ще ме жегват,

моя циганко с лунни черти!

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Христов][СЛОВОТО]

 

© Димитър Христов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух