напред назад Обратно към: [Димитър Христов][СЛОВОТО]



Рана


Късно е да бъдеш добра –

простил съм ти всичко!

Любовта е вековна гора

с едва набола тревичка.

 

Всеки древен закон на страстта

се превръща във мумия,

щом със свити от обида уста

се целунем.

 

Може миг, може миг да боли,

но за дълго нежността ме напуска.

Сякаш черни петли

изкълвали са моите чувства.

 

А когато простена

и когато любовта прокърви,

ти прошепваш смирена:

„Забрави, забрави, забрави...“

 

Късно е да молиш от мен

прошка и ласка.

Аз си тръгвам, не съм разгневен.

Пожелавам ти щастие.

 

Всеки сам носи свойта вина.

Любовта ни наказва с омраза.

Любовта щом граничи с война,

светъл спомен поне да опазим.

 

Със измити от сълзи очи

всеки сам ще потърси спасение.

Замълчи, замълчи, замълчи...

всичко друго е мъртво вълнение.

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Христов][СЛОВОТО]

 

© Димитър Христов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух