напред назад Обратно към: [Димитър Христов][СЛОВОТО]



Стрес


Колко много самотни хора

има в огромния град.

Те вървят през гъмжилото, гордо

влачат своя душевен глад.

 

Те вървят през сгъстения ужас,

те не будят и грам интерес,

мъкнат своята участ ненужна,

крият своя безкраен стрес.

 

Щом поискаме да ги забравим,

съвестта ни ще рухне в прах...

 

Те край нас безразлично минават,

а сме вече подобни на тях!

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Христов][СЛОВОТО]

 

© Димитър Христов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух