напред назад Обратно към: [Димитър Христов][СЛОВОТО]



Прощално


Достигам все до хладната ограда

и острият и ръб порязва залеза,

чиято кръв изстива и тъмнее

с попилия в земята хоризонт.

Завръщам се в покоите си гладен

и старото огнище с вино паля –

притоплям се на тлеещи съмнения

до прилива на новия сезон.

 

Навярно ще успея да залъжа

душата си, докато стене тихо,

а птиците прощално ще ми махат,

подгонени от сенките на юг.

Поне да чувах песни. Колко тъжно

се стапят дните, без да се усмихнат

и без да крият своята уплаха,

че през оградата е минал друг.

 


напред горе назад Обратно към: [Димитър Христов][СЛОВОТО]

 

© Димитър Христов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух