напред назад Обратно към: [Боян Ангелов][СЛОВОТО]



Разплата


Било е, за да бъдем.

И, вторачени

в оная непосилна аксиома,

събуваме

усмивките си лачени,

за да потънем

в бездиханна кома.

 

Сега е време

мъжките ни сънища

да украсим

със скръбни еполети

и да дарим на бликналите пътища

видения,

все още неотнети.

 

В спиралата към тези отчаяния

пулсира блясък

мълчалив и матов.

Облъхван от невидими ридания,

животът става

по-ленив от блато.

 

Олтари жертвени

щом сме за огъня

или безспирен пир

за безгръбначните,

къде е единението

с бога на

преобразените

посоки

злачни?

 

Къде е времето,

щом няма минало

за неосъществените

любови,

щом бъдещето

срещу нас е зинало,

а за отвъдното

не сме готови?!

 

Било е,

за да сме...

и над пределите

бистреят на доброто заревата,

ала до там ще стигнат

само смелите,

които не потърсиха

разплата...

 


напред горе назад Обратно към: [Боян Ангелов][СЛОВОТО]

 

© Боян Ангелов Иванов. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух