напред назад Обратно към: [Здравка Шейретова][СЛОВОТО]



Дъждовни мисли


Дори не знам дали съм права,

когато мислите си крия под чадър?

Не спират да валят, потропвайки

по моите очи – прозорци.

Но всички са разперили чадъри…

дори и … онзи господин, крещейки

до вчера,… пред всички истината гола.

 

Думи валят.

Празни.

Щом паднат

В душата ми

И се пръскат.

Като дъждовни капки.

После пресъхват

Като мислите ми.

 

Валят безспир.

Заплитат се в неврони.

Замятам в сложна плетка.

Плета си шал –

от дендрити и мембрани.

И загръщам тъжно самотата!

 

Наводни се душата ми…….

Капка по капка изтичам.

От дъждовните капки

Стъпвам във локва

Няма звезди.

Няма луни.

Само кал.

Пръска душата ми.

И валят мисли

Върху керемида

Или лист!

 


напред горе назад Обратно към: [Здравка Шейретова][СЛОВОТО]

 

© Здравка Шейретова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух