напред назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]



Поети


Отиват си. По прашните им пътища

сивее мъката – шинел войнишки.

На стиховете белите въздишки

в сърцето си народът е прикътал.

 

И майчините къщи запустяват

и избеляват тъжните прозорци.

Износени балтони приютяват

душите безпризорни.

 

Писалките им светят от метафори

и бръчиците вече прекалиха.

И декламират снимките от рафта

най-дръзките им стихове.

 


напред горе назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]

 

© Гален Ганев. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух