напред назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]



Космос


Напрегнати, нашите мозъци май ще се пръснат.

Гадаем това битие, в същността му да вникнем.

Но то като хлъзгава кобра в краката ни съска,

решиш да я хванеш, а тя ти покаже езика.

 

Очите, ушите и всичките други прозорци

със изглед към белия свят за какво са ни, Боже,

щом нищо не виждат очите, макар че са зорки

и нищо не може да чуе слухът разтревожен.

 

Случайно попаднали в Космос, отдавна обречен,

напразно претърсват безкрая човешките роти.

И хвърля Съдбата в живота ни пламнали клечки,

а после над нас с равнодушен гласец се кикоти.

 


напред горе назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]

 

© Гален Ганев. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух