напред назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]



Улицата


И улицата има свой живот.

Кръстосват я потайни силуети.

Запръска дъжд. Засвирят ветровете.

Мечтае любовта край някой вход.

 

Доволно котараци се облизват

след трудния си поход за храна.

Пере дървото прашната си риза

и я суши на свойте рамена.

 

И гълъби на слънце се припичат,

заслушани в човешкия вървеж.

Настигат в миг забързано момиче

закачките на весели мъже.

 

Въздишат уморени камиони.

Безделници сноват до вечерта.

Дечица своето балонче гонят,

преди да ги догони възрастта.

 

Но свечерява пак. И тя заспива

под звуците на стар магнетофон.

С небесната си дреха се завива

и цяла нощ сънува бягащ кон.

 


напред горе назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]

 

© Гален Ганев. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух