напред назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]



Огледало


Животът ти е огледало,

в което времето препуска

от детството поизбледняло

към стареца, прехапал устни.

 

Сега си тъничка мембрана,

последна струна на цигулка.

Докоснеш ли човешка рана,

въэдишаш като лист отбрулен.

 

През тебе преминават бавно

обозите с нормални хора.

Защо ли пулсът им е равен,

а ти потъваш като кораб?

 

Защо осъден е поетът

на самота и безутешност?

Нима го сътвори небето

случайно и допусна грешка?

 

Животът ти е огледало,

което всеки ден се пука.

А утре, счупено нацяло,

ще стресне делничната скука.

 


напред горе назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]

 

© Гален Ганев. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух