напред назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]



Ден


Взвод будилници яростно стреля във утрото ранно.

Сънни стаи проклинат отчаяно шумния ден.

Вън жена ми отново подрежда измити буркани,

а съседът продухва хриптящите бронхи вбесен.

 

Насърчено денят заблестява. Стартират колите.

Прахолякът поскърцва в очите и няма озон.

Хора нервно кръстосват града и се тюхкат сърдито –

пак форсира животът безкрайния свой маратон.

 

Нови къщи с нескривана гордост опушват небето.

Стари хора с нескривана мъка пристъпват едва.

А поетът намира желания образ и ето,

продължава нататък керванът със звънки слова.

 

И отскачат – зърна в броеница – назад часовете,

и съседът привечер отново се дави от яд,

и градът, потъмнял от умора, замислено свети.

Но поема след миг с огледало вълшебно сънят.

 


напред горе назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]

 

© Гален Ганев. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух