напред назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]



Старият човек


За зло, за добро ли, привършва животът ти земен.

Протягаш ръцете, секунда преди да изчезнеш.

 

Какво ще те стресне? Викът на удавника в мрака?

Умираш, захапан от гладните щипки на рака.

 

Сега си това, след което светът ще пребъде.

От млада фиданка превърна те времето в дънер.

 

Кого ще запомниш? Надявам се, просто човека

от който купуваш лекарство в добрата аптека.

 

Роден си за здраве. Но кой ли се ражда за болест?

От скука възкръснаха твойте приятели в гроба.

 

Довиждане, старецо! С тебе ще бъда докрая,

че дълъг е пътят, а мъничка – твоята стая.

 


напред горе назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]

 

© Гален Ганев. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух