напред назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]



Къщата


На земетръс приличаше животът.

Кварталът оглушаваше от врява.

Разсипваха петлите звънки ноти,

но беше весело тогава.

 

Старицата безмълвно си замина.

Синът след нея тръгна да я гони.

Без дъх останал, зееше коминът.

Мазилката полека се изрони.

 

Отиваха си мебели и хора.

Отлитаха на птиците гнездата.

Въздишаше прегърбеният орех

от старостта и тишината.

 

Смъртта дойде мъчителна и проста –

заудряха стените потъмнели.

Асфалт върху градината се просна

и кранът разлюля метална челюст.

 

Напук на стреснатите малки къщи,

модерен блок забърза към небето.

И само църквата със страх прекръсти

изменчивия лик на битието.

 


напред горе назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]

 

© Гален Ганев. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух