напред назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]



Измислен свят


Той беше сляп, но виждаше далече.

Докосваше живота ни със пръсти.

Лудуваше в притихналата вечер

душата му като дете невръстно.

 

Вълнуваше го с багри и видения

светът, от неспокоен ум измислен.

Въздишката му беше откровена

и всяка крачка водеше към риска.

 

Приличаше на покорена крепост

нощта, с която бавно бе се сраствал.

Обличаше в най-хубавата дреха

обикновените човешки страсти.

 

Не чакаше кресло, пари и слава.

Помагаха му само ветровете.

Но как света най-сетне да направим

такъв, какъвто той го бе усетил.

 


напред горе назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]

 

© Гален Ганев. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух