напред назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]



Село


Раздиплят миналото старци глухи

и го подреждат – тухла върху тухла.

 

Реката мързеливо се протяга –

преуморен от скитане бродяга.

 

Кръчмарят мъкне каса подир каса,

бръмчат мухи на тромавата маса.

 

Като бельо, понесено от вятър,

нанякъде полита гъше ято.

 

Щурче се сепне, тихичко засвири.

Сънуват вечност сините баири.

 

Предат светулките златиста прежда

и в своите фенери се оглеждат.

 

Земята диша. Блее тъжно стадо.

Звездите тихо капят на площада.

 

Далеч от суета и врява,

селото всяко време надживява.

 


напред горе назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]

 

© Гален Ганев. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух