напред назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]



Нощ


Пирува на свойта трапеза космичната нощ –

танцуват звездите, размахват опашки комети.

А кучето зърва на месеца медния грош

и лайва молби за насъщния хляб към небето.

 

Аз пак капитан съм на блока, закотвен в съня,

а мойте съседи са негови стари моряци.

Да беше подухнал ветрец, да догоним деня

и с шепи да сграбчим на изгрева златния пясък.

 

Но в книгата-карта пак търси жена ми подслон,

а аз със писалка-компас свойта вярна посока.

И нашият мостик е малкият тъмен балкон,

от който живота се вижда така надълбоко.

 

Угасва каютата. Трябва сега да поспиш,

че теб, капитане, най-силно ще люшка морето.

А утре, когато най-сетне брега покориш,

изкуствени рози ще купят с любов враговете.

 


напред горе назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]

 

© Гален Ганев. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух