напред назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]



Завръщане


Обува слънцето червени джинси,

прерязва лентата на хоризонта.

Поръсва вечерта със серпантини

ръждясалата си корона.

 

Бял котарак е зимата –

крие опашка под радиатора.

Старите грижи изтупва килимът.

Дърпат прането ръцете на вятъра.

 

Супата бавно изстива.

Чайникът кипва – стопанинът пак закъснява.

Сякаш преситен бивол,

сладко градът се прозява.

 

Своята ария пее детето.

Никне му зъбче – точи зъба си съдбата.

Пише коминът черни сонети

върху жълтия лист на луната.

 


напред горе назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]

 

© Гален Ганев. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух