напред назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]



Както винаги


Денят отива си и пак започва.

Завиждат километрите зад нас

на тези, във които ще се вкопчим,

без помощта на карта и компас.

 

Напущат ни износените старци.

Тръбят живот родилни домове.

Измислени са нови свръх лекарства –

смъртта отдалечават с часове.

 

Светът е вече тъй неузнаваем

и тъй непроменен като преди.

Простенват сутрин сънени трамваи.

Препират се несмазани врати.

 

И както винаги, неуморимо

куцука времето по своя друм

и с катастрофа, рак или куршум

надеждите ни щедро провокира.

 


напред горе назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]

 

© Гален Ганев. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух